Dave Shaw

Църквата „Св. Стефан”, известна повече като „Новата митрополия”, е построена през 11 век и в първоначалния си вид е била базилика.
В днешно време тя е доста променена поради по-късни разширения и ремонти. Най-старата част на църквата е с дължина 12,10 метра и широка 9,50 метра. Във вътрешността централният и кораб се отделя от страничните с две мраморни колони и 4 пиластъра. В църквата в самата подова настилка са използвани елинистични надгробни плочи изображения, от които едва се долавят следи. Пред царските порти на олтара за стъпало е използван средновековен мраморен корниз, който има грижливо направени релефни украси.

Проучванията на археолози на несебърския полуостров и акваторията му през последните 40 години разкриват големи колекции от много значими исторически паметници.
Несебър е един от най-красивите градове по Черноморието на България, а историята му е хилядолетна. Многобройните паметници го правят много ценен за българската и европейската наука и култура. Несебър е основан от траките в края на второто хилядолетие преди Христа в края на 6 век преди Христа гръцки колонисти го правят гръцка град-държава. Рим включва града в своята империя през 1 век преди Христа, а в 4 век Несебър се е намирал в границите на Византия. Бил е завладян от българите през 812 г. Несебър достига своя разцвет през 13 – 14 век. Под властта на османските турци попада заедно със столицата на Византия – Константинопол през 1453 г, а през 1878 г. посреща руските войски в руско турската война.
Голяма част от тях от всичко намерено по време на археологическите експедиции в последните 40 години могат да се видят като експонати в новия Археологически музей на Несебър. Експозиционната площ на музея се състои от фоайе и четири зали.

Църквата „Св. София“ по-известна като Старата Митрополия е построена през 5-ти век и е добре запазена.
Църквата е почти цяла и е най-внушителната несебърска църква. Намира се в центъра на Стария Несебър. Дължината и е над 25 метра, а ширината – 22 метра. Арки и колонада са красили трите и кораба. Зидарията е от камък и тухли, а подът и е покрит с мозайки.

Изложбата показва, макар и частично, голямото изкуство на странджанската българка както и от равнините на Карнобатско и Айтоско и не на последно място от крайбрежието на Черно море.
Къщата на Москояни е една от възрожденските паметници. Архитектурата на къщата е типична за Несебърската жилищна архитектура от края на българското Възраждане.

Приземният етаж на двуетажната къща е изработен от камък и е висок с двукрила врата. Горният етаж е обшит с дъски и е използван за жилищна площ. Този етаж е с високи и многобройни прозорци с изглед към морето. Стаите които са 5 на брой са разположени около салон с таван от дърворезба, а в средата украсен със звездообразна розета. Северните стаи са били използвани и през зимата са оборудвани с камини.

В музея е направена етнографска изложба с име “Носии и тъкани от Бургаска област”. Областта е един от най-интересните райони що се отнася до народните тъкани и носии, създадени през вековете.